Опит на една майка
Снимка: Shutterstock
„Здравей, какво правиш?“ „Чета си, мамо.“ За да чуем тези думи с мъжа ми вложихме доста сили и търпение. И не съжаляваме.
Ще започна с това, че сме четящо семейство, кашоните с книгите се местиха с нас по време на многобройните ни смени на квартири. Разбира се, искахме и дъщеря ни да се научи да чете със същото удоволствие.
И работата по въпроса започна, когато тя беше още съвсем малка. Четяхме ѝ детски книжки, като всичко бе съпроводено с мимики, преправяне на гласа и жестикулации на смешните моменти. През топлите дни винаги взимахме книжка на разходката.
Тя още от двегодишна си имаше любими книжки, под формата на мече, коте, пате. При тях няма повече от десетина четиристишия. Когато тя се изморяваше от игрите, сядахме на пейката и започвахме да четем. При това, всяка книжка, която взимахме на разходката, тя избираше сама.
От тогава насетне в раницата ми се заселиха десетина книжки. Те изскачаха от там особено в моменти на чакане: в банката, в метрото, в градската администрация, в медицинския център…
Избирахме детски книжки с едър шрифт и красиви илюстрации. Такива, в които зайчето наистина прилича на зайче, а не е плод на фантазията на художника-илюстратор.
Когато всички домашни книжни запаси бяха препрочетени, открихме градската библиотека. По време на ваканциите, взимах на дъщеря ми куп книги, които тя „четеше“, а после разказваше за какво става дума в тях. Разбира се, това е много общо казано, и много от историите са измислени от нея, все пак е била на две и половина.
Когато порасна, правихме следния трик – четейки преди лягане, спирахме на най-интересното място и казвахме: „А какво ще се случи, ще разберем утре.“ В тези случаи най-важното е да удържите на молбите: „Моля теее, хайде още малко да почетем!“ (Бащите много по-добре се справят, майките обикновено се предават и продължават да четат.)
Когато дъщеря ни се научи да чете сама, започнахме да ѝ купуваме тънки книжки с кратки разкази. Такива, които може да прочете без проблем. Първо четеше на срички, но после усвои процеса. Ние, с мъжа ми, много я подкрепяхме, питахме я: „А какво става после? Толкова е интересно!“ След което обсъждахме героите, техните постъпки, изобщо, анализът ни е в кръвта.
За детето е много важно да споделя прочитаното, тъй като много от това, което има в книгите, има и аналогия в реалния живот. Все едно се гледаш в огледало – четеш интересна история, и изведнъж виждаш в героите себе си и постъпките си.
Също така практикуваме четене на абсолютно различни книги. С баба – приказки, с дядо – детска научно-популярна литература. Поразително е, но тя е на седем години в момента и чете инструкциите на детските играчки – например за комплект Lego. Или например в магазина – избираме нов кетъл и тя вече е прочела, че той не трябва да се мие в миялната.
Надявам се, че любовта ѝ към четенето ще се увеличава. Все пак с възрастта светогледа се разширява, детето расте и въпросите му към света стават повече. А къде да търси отговорите? Разбира се, в книгите. При това – внимателно подбрани от родителите, тъй като книжният пазар в момента поднася много изненади. Но не винаги приятни…
Текст: Алена Нерсесян-Бриткова/detstrana.ru, адаптация Надя Горанова
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари